"Сикстинската Мадона" №21479
"Сикстинската мадона" е считана от изкуствоведите за връх в изобразителното изкуство от епохата на Ренесанса.
Тя се отличава от другите "мадони" не само по композиция, но и по позата и погледа на Божията майка. Освен това, за разлика от предишните картини, които са изпълнени върху дърво, тази е нарисувана върху платно.
“Сикстинска мадона” е нарисувана за манастирската църква “Св. Сикст”, в Пиаченце, през 1513-1514год. Създадена във времето на зрелия ренесанс творбата внушава висша форма на човечност, въпреки своя религиозен сюжет – Девата слиза от небесата, носейки на ръце сина божи, за да го срещне с хората, чиито грехове ще изкупи. Акт на жервоготовност е изписан по лицето на майката, обгърнала детето си с нежност. Горда и печална, тя идва към нас и същевременно е толкова недостъпна, извисена над всички. В тази картина няма земя и небе, има само облаци. Рафаело е използвал умело въздушната перспектива, но като че пространството не расте в дълбочина, а извира от дълбочината към нас.
Рафаело е решил творбата в триъгълна композиция, като в центъра и седи мадоната, а в двата края – Св.Сикст и Св.Варвара. Така пространството е идеално балансирано. Светиите са в позиция на преклонение пред женската фигура, похват често използван в изкуството на ренесанса, за да се насочи вниманието към доминиращата фигура в произведението. Художникът затваря и уплътнява пространството в долната част с две ангелчета, характерни за картините с религиозна тематика през периода. Те са изобразени на ръба на творбата като връзка между небето и земния свят. Рафаело използва долен ракурс, за да се създаде усещане за величествения образ на Богородица. Ако картината се разглежда триизмерно, фигурите са завъртяни в кръг, носещ божествена символика.
Мадоната е разположена в центъра на композицията, но нейното тяло не е в пълен фас, а леко обърнато на ляво. По този начин ръцете и, държащи младенеца, попадат в златното сечение. Не случайно, в силна точка са разположени и ръцете на Св. Сикст. Неговият жест е важен акцент, който красноречиво сочи пътят на Божията майка и младенеца – от небесата към хората. Облаците, като че излизат от рамката и градят пътя, който вече е предначертан, затова олекотеното пространство в долният десен ъгъл е важно не само, от композиционна гледна точка, но и от идейна. Фигурите не са статични, движенията и жестовете,създават усещане за динамика, подсилена и от развятия плащ на Девата.
Майсторски художникът работи с похватите на въздушната перспектива чрез светлината в задния фон. Тя подпомага излизането на преден план на мадоната и допринася за божественото усещане, което носи творбата. Друг похват, който Рафаело е използвал, за да подсили доминиращата фигура на майката, носеща младенеца, са разтворените завесите в задния план. Те правят излюзията за въздушност почти достоверна.
Цветовете, които майсторът е използвал са наситени, но ненатрапчиви и пастелни. Червеното, синьото, тютневото зелено и златното, които преобладават в облеклата, внушават тържественост и царствена осанка на фигурите.
“Сиктинска мадона” на Рафаело няма аналог с друго негово произведение. С всеки художествен способ той е насочил вниманието ни към Божията майка, изграждайки представата на своето време за Мадоната. Творбата съчетава религиозните идеи, философското съдържание и художественото съвършенство в едно неделимо цяло. Италианският художник е успял да пресъздаде един класически библейски сюжет по неповторим начин, през призмата на майчините емоции, където религиозното е прерастнало в нещо дълбоко и човешко.
Днес платното се съхранява в Галерията на старите майстори в Дрезден.
Репродукцията представлява висококачествен печат върху италианска канаваца с еко мастила. Платното е каширано върху твъд гръб до размер 30х40, а над този размер е опънато на подрамка. Картината е аранжирана с луксозна рамка.