"Пловдивски пазар“ /малкият/ №25538
„Пловдивски пазар” е запечатал не само различните облекла и етническото разнообразие в следосвобожденска България, но и различните характери.
В Пловдив Мърквичка създава и първите си композиции с маслени бои: „Пловдивски пазар“ (1883), „Сакаджии“ 1887), „Пловдивски пазар“ (1888), както и портретите. „Д-р П. Данчев“ (1883), „Йеник сред череши“ (1887) и др. През 1885 г. Източна Румелия се присъединява към България, а четири години по-късно Мърквичка се мести в София (1889). Тук той намира приятелите си от Пловдив, които са ключови фигури в България и заедно развиват активна обществена дейност. Създава някои от най-значителните си творби в областта на селския битов жанр – двата варианта на „Ръченица“ (1894 и 1906 ), двата варианта на „Задушница“ (1895 и 1899).
От кратката му автобиография на чешки език научаваме любопитни факти, свързани с народопсихологията на българина от миналото. „Не беше възможно да се намери човек да позира“, – спомня си художникът за първите години след пристигането си в България, като учител по рисуване в Пловдив през 1881 г. Предразсъдъците и суеверието за вещаещо гибел „зазиждане“ са били сериозна пречка за създаването на студийни рисунки, дори на леки наброски не само на хора, но и на животни. А без тях не е било възможно да се създаде живописна композиция, отразяваща реалистично нашия патриархален бит, обичаи и носии – тема, на която Мърквичка посвещава повече от половината си творчество. „Вървях ли по улицата, – разказва той, – често се спирах скрит някой да не ме види и рисувах интересен сюжет. Случи ми се да рисувам магаре: щом неговият стопанин ме видя, веднага го отведе, да не го урочасам.“
Рисунките му са с всички възможни тогава техники – молив, креда, туш, сангин, акварел. Защриховката е лека и моделира обемно формите чрез меки и плавни преходи от тъмно към светло. Липсват острите противопоставяния между засенените и осветените места. Запазени са и рисункови студии към портрети с маслени бои, сред които особено ценна е тази на ученика на Мърквичка – Владимир Димитров-Майстора.
Репродукцията представлява висококачествен печат, върху италианска канаваца с еко мастила. Платното е каширано върху твъд гръб до размер 30х40, а над този размер е опънато на подрамка. Картината е аранжирана с луксозна рамка.